Добре дошли в моя уеб сайт !

Немски дог

Немски дог
ИСТОРИЯ НА ПОРОДАТА

За предшественици на настоящия дог се приемат Bullenbeisser (булдог), а също и Hatz-and Sauruden (ловни кучета за диви прасета), които са били среден вариант между силния мастиф от английски тип и бързата и сръчна хрътка. Под наименованието Dogge първоначално се е разбирало голямо, мощно куче, без определена порода. По-късно специални имена като „улмски дог“ (по името на градУлм в Германия), „английски дог“, „датски дог“, Hatzrude (ловно куче), Saupacker(преследвач на диви свине) и Grosse Dogge (голямо куче), са класифицирали тези кучета според големината и цвета им.

През 1878 в Берлин е основан седемчленен комитет, съставен от активни развъдчици и съдии, председателстван от д-р Bodinus, който комитет взел решение да класифицира всички гореизброени варианти като „немски догове“. Така била поставена основата на развъждането на нова немска порода.

През 1880, по повод на една изложба в Берлин, бил съставен и първият стандарт за немския дог. За поддържането на този стандарт според изискванията на МФК от 1888 г. се грижи Клубът на немския дог.



ОПИСАНИЕ:

ОБЩ ВЪНШЕН ВИД: Немският дог, в своята благородна външност комбинира голямо, мощно и добре конструирано тяло с гордост, сила и елегантност. С хармоничната си и пропорционална външност, както и с изключително изразителната глава, немският дог впечатлява наблюдателя като благородна статуя. Неслучайно е наречен Аполон сред кучешките породи.

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Немският дог е с почти квадратна форма, което се отнася особено за мъжките животни. Дължината на тялото (измерена между дръжката на стернума и седалищния израстък на таза) не трябва да превишава височината при холката с повече от 5% при мъжките и с 10% при женските.

ПОВЕДЕНИЕ / ТЕМПЕРАМЕНТ Догът е приятелски настроен, любящ и предан на своите стопани, особено на децата. Резервиран е към непознати. Кучето трябва да е уверен, безстрашен, лесно управляем и покорен компаниьон и семеен приятел с висока устойчивост към провокации и без агресия.

ГЛАВА ЧЕРЕПНА ЧАСТ

  • Череп: В хармония с общия външен вид. Дълъг, тесен, отчетлив, красиво изваян, особено в областта под очите. Надочните дъги са добре изразени, без да изпъкват прекалено. Разстоянието между върха на носа и стопа и между стопа и леко изразеното окципитално удебеление трябва да е колкото е възможно по-равно. Горните линии на муцуната и черепа трябва да са паралелни. Главата гледана отпред трябва да е тясна и носът да е възможно най-широк. Мускулите на бузите са леко загатнати и в никакъв случай не изпъкват.
  • Стоп: Ясно изразен.

ЛИЦЕВА ЧАСТ

  • Нос: Добре развит, повече широк, отколкото кръгъл, с големи ноздри. Трябва да е черен с изключение на арлекините,при които черният нос е желателен, но пеперуден нос (черен с розови петна) или с цвят на месо се толерира. При сините догове носът е с антрацитен цвят.
  • Муцуна: Дълбока и колкото е възможно по-правоъгълна. Добре изразени ъгли на устните. Тъмно пигментирани устни. При арлекините се толерират не изцяло пигментирани устни или с цвят на месо.
  • Челюсти/Зъби: Добре развити, широки челюсти. Солидни зъби и пълна ножицовидна захапка (42 зъба според зъбната формула).
  • Очи: Средно големи с живо, приятелски и интелигентно изражение. Колкото е възможно по-тъмни с бадемовидна форма и плътно прилягащи клепачи. При сините догове се толерират малко по-светли очи. При арлекините се толерират светли очи или очи с различен цвят.
  • Уши: Естествено висящи, високо поставени, със средна големина, предните ръбове лежат плътно към бузите.

ШИЯ: Дълга, изчистена, мускулеста. Добре изразено поставяне, леко изтънява към главата, с извита горна линия. Носи се изправена, но леко наклонена напред.

ТЯЛО:

  • Холка (Най-високата точка на силното тяло): Формира се от върховете на лопатките, които надвишават спиналните израстъци на прешлените.
  • Гръб: Къс и здрав, в почти права линия и плавно преминаващ в задницата.
  • Поясница: Леко извита, широка и силно мускулеста.
  • Крупа: Широка, мускулеста. Има лек наклон от кръстеца към опашката и преминава плавно в нея.
  • Гръден кош: Достига до лакътните стави. Добре извити ребра, достигащи далеч назад. Гръдният кош е достатъчно широк и с добре развити гърди.
  • Долна линия и корем: Коремът е добре прибран в задната част, образувайки красива извивка с долната линия на гръдния кош.

ОПАШКА Достига до скакателната става. Поставена е високо и има широка основа, плавно се стеснява към върха. В покой виси надолу с естествена извивка. Когато кучето е възбудено или се движи, опашката се носи като сабя, но не изявено над гръбната линия. Не са желателни дълги косми по върха на опашката.

ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ

  • Плешки: мускулести. Дългите и полегати плешки формират с рамото ъгъл от 100-110 градуса /ъгъл при раменната става/
  • Рамо: Силно и мускулесто, плътно прилягащо, трябва да е малко по-дълго от плешката.
  • Лакти: Не са обърнати нито навътре нито навън.
  • Подрамо: Силно и мускулесто. Гледано отпред и отстрани е напълно право.
  • Китки: Силни, плътни, съвсем леко открояващи се от структурата на подрамото.
  • Метакарпуси: Силни, прави, когато се гледат отпред, а отстрани - с лек наклон напред.
  • Предни лапи: Закръглени, с хубава извивка, плътно прилягащи пръсти (котешка лапа). Ноктите са къси, силни и колкото е възможно по-тъмни.

ЗАДНИ КРАЙНИЦИ Целият скелет е покрит със силна мускулатура, която прави крупата, таза и бедрото широки и закръглени. Силните, добре заъглени задни крайници, гледани отзад, са паралелни на предните.

  • Бедра: Дълги, широки, много мускулести.
  • Колена: Силни, поставени почти вертикално под тазобедрените стави.
  • Подбедра: Дълги, почти със същата дължина като бедрата. Мускулести.
  • Глезени: Силни, плътни, не са завъртяни нито навън, нито навътре.
  • Метатарзуси: Къси, силни, почти вертикално поставени към земята.
  • Задни лапи: Закръглени, с хубава извивка, плътно прилягащи пръсти (котешка лапа). Ноктите са къси, силни и колкото е възможно по-тъмни.

ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЕ Хармонична, гъвкава, с широка крачка, леко пружинираща. Краката трябва да се движат успоредно, гледани отпред и отзад.

КОЖА Плътно прилепваща. При едноцветните кучета е добре пигментирана. При арлекините разпределението на пигмента зависи главно от петната.

КОСМЕНА ПОКРИВКА

  • Козина: Много къса, твърда и плътно прилягаща, блестяща.
  • Цветове: Немският дог се развъжда в три отделни цветови разновидности: пясъчно и тигрово, арлекин и черно-синьо.

- Пясъчно: Светлозлатисто жълто до тъмнозлатисто жълто. Желателна е черна маска. Нежелателни са малки бели петна по гърдите и пръстите на краката.

-Тигрово: Основен цвят светло до тъмнозлатисто жълт с черни линии, колкото е възможно по-правилни и равномерно разпределени, следващи посоката на ребрата. Желателна е черна маска. Не са желателни малки бели петна по гърдите и пръстите на краката.

-Арлекин (бяло с черни петна): Основният цвят е чисто бял, за предпочитане без напръскани петънца по кожата и козината. Чисто черни петна, разпределени по цялото тяло, имащи вид, сякаш са откъснати. Не са желателни кафеникави или сивкави петна.

-Черно: Мастилено черно, позволяват се бели петна. Тук са включени и т.нар. „плащово“, при което черното покрива тялото като плащ и муцуната, гърлото, гърдите, корема, краката и върха на опашката могат да бъдат бели. Тук се включват също и кучета с основен бял цвят и големи 2-3 черни петна - т.нар.- PLATTENHUNDE.

-Синьо: Чисто стоманено синьо, приемливи са бели петна по гърдите и краката.

ВИСОЧИНА ПРИ ХОЛКАТА: Мъжки кучета - най-малко 80 см. Женски кучета - най-малко 72 см.


НЕДОСТАТЪЦИ:

Всяко отклонение от горепосочените изисквания се счита за недостатък за чистотата на породата.

  • В общия външен вид: Липса на полов диморфизъм, липса на баланс, твърде лека или твърде тежка структура.
  • В темперамента: Липса на самоувереност, нервност и лесно поддаване на провокации.
  • Глава: Непаралелни линии, ябълковидна глава, клиновидна глава, твърде малък стоп, твърде изпъкващи мускули на бузите.
  • Муцуна: Изострена, липса на бърни, твърде висящи бърни.
  • Челюсти и зъби: Всяко отклонение от пълната зъбна формула /толерира се само двустранна липса на РМ1 на долната челюст/. Неправилно поставяне на отделен резец /ако цялостната захапка все пак е коректна/, твърде малки зъби.
  • Очи: Отпуснати клепачи, твърде червен трети клепач. Светли, пронизващи, кехлибарени очи. Пъстри очи или такива с различен цвят при едноцветните кучета. Твърде раздалечени или твърде събрани, твърде изпъкнали или твърде хлътнали очи.
  • Уши: Поставени твърде ниско или твърде високо. Стърчащи настрана уши или плоско лежащи към главата.
  • Шия: Къса и дебела, твърде висяща кожа на шията.
  • Гръб: Хлътнал или изпъкнал, твърде дълъг гръб. Горна линия, която отива нагоре към задницата.
  • Крупа: Скосена крупа или напълно равна крупа.
  • Опашка: Твърде дебела, твърде къса или твърде дълга, твърде ниско поставена или носена твърде високо над гърба. Опашка с форма на кука или завита опашка, а също и носена на една страна.
  • Гръден кош: Плосък или варелоподобен гръден кош. Липса на дълбочина или ширина. Твърде силно изпъкваща гръдна кост.
  • Долна линия: Недостатъчно повдигната линия на корема. Недостатъчно прибрани млечни жлези.
  • Предни крайници: Недостатъчно заъгляване. Леки кости, слаба мускулатура. Поставени невертикално.
  • Плешки: Хлабави или превити. Отвесна лопатка.
  • Лакти: Хлабави, извъртащи се навън или навътре.
  • Подрамо: Изкривено, удебелено над китката.
  • Китки: Удебелени, подчертано слаби или огъващи се.
  • Метакарпус: Твърде скосен или твърде изправен.
  • Задни крайници: Твърде силно или твърдо слабо заъглени. Събиране на глезените, обърнати навън или кравоподобни при покой.
  • Глезени: Изпъкващи или нестабилни глезени.
  • Лапи: Плоски лапи, разперени пръсти, удължени лапи.
  • Походка/движение: Къса крачка, липса на свобода на движение. Често или постоянно пристъпване. Липса на координация между движението на предните и задните крайници.
  • Козина: Груби и къси косми, разрошена козина.

ЦВЯТ -при пясъчните: сиво-жълт, синьо-жълт, кремав или опушено жълт цвят.

-при тигровите: Основен цвят -сребристо син или кремав. Избелели петна.

-при арлекините: синьо-сиво напръскан основен фон. Големи жълто-сиви или синьо-сиви части в петната.

-при черните: пясъчно, кафяво или синьочерен цвят.

-при сините: пясъчен или черно-син цвят


СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ:

  • ТЕМПЕРАМЕНТ: Плахост
  • ЧЕЛЮСТИ/ЗЪБИ: Клещовидна захапка
  • ОЧИ: Ектропия или ентропия
  • ОПАШКА: Силно завита опашка

ДИКФАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:
  • ТЕМПЕРАМЕНТ: Агресивност, хапане от страх
  • НОС: С цвят на черен дроб; разцепен нос
  • Челюсти/ЗЪБИ: Обратна захапка, твърде дълга горна челюст(папагал), разкривена захапка
  • ЦВЯТ: Пясъчни или тигрови кучета с бяла черта на главата, бял гердан, бели лапи или чорапи и бял връх на опашката

-Сини кучета с бяла черта на главата, бял гердан, бели чорапи и бял връх на опашката

-Арлекини - Бял цвят без никакво черно (албиноси) или глухи кучета

Така наречените порцеланови тигри(кучета с доминиращи сини,сиви,пясъчни или тигрови петна),а също и СИВИТЕ МРАМОРИ(кучета с основен сив фон и черни петна)

  • ВИСОЧИНА: Под минималната

N.B. Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални и добре развити тестиси, напълно слязли в скротума.

Материалът със стандарта е изработен от Председателя на БНК "Немски дог" д-р Емил Георгиев.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.